Като естествено продължение на темата за визуалното творчество на Федерико Гарсия Лорка следва изложбата „Материализация на сюрреализма“, представяща  68 оригинални творби на Салвадор Дали от едноименната частна колекция „Кесаури“ в Русенската градска художествена галерия /12 юли – 26 октомври 2022 г./.

Куратори на изложбата са Василий и Александър Кесаури и директора на галерията Елена Великова.

Желанието ми да я посетя и да се докосна до онова „истинско“ – творбата, която пази следата на автора в себе си, бе парещо, ярко, преследващо. Фактът, че ще видя оригинали на Дали, както и кръглата годишнина от разстрела на Вапцаров ме провокираха да избера Лорка за представяне в рубриката „Незаглъхващи гласове“.

И сега, докато пиша, не заглъхва гласът на мой приятел, любител на живописта: „Дали?! Не ходи на изложбата, само ще си загубиш времето. Нищо истинско няма да видиш.“

Любезната забрана на уредника да се снима в залите, освен за „селфи“ или „снимка за спомен“ оформи вида на тази публикация. В нея ще видите само „снимки за спомен“, както и снимки на изложбата, свалени от интернет.  Оттам са и информационните текстове, които копират обяснителните бележки, съпътстващи изображенията.

Творбите са обособени в пет тематични раздела, като заемат две от помещенията в галерията.

Раздел 1 – Портфолио „Сюрреалистични цветя“. Съставена е от 15 сюжета, нарисувана от Салвадор Дали и публикувана през 1980 г. от Издателства Graphiques Internationales със заглавия – псевдолатинските имена, създадени от капитан Мур и отпечатани под литографията. Хелиогравюра и щамповане върху много тежка хартия Arches с воден знак „Arches France“.

Дългогодишен колекционер на научни книги и редки илюстрации, Дали пресъздава някои от любимите си цветя, като ги обединява с познати символи, наблюдавани в голяма част от творчеството му.

Впечатляващи гравюри! Цветята – изящни, пищни, приемат неестествени, смесени форми, преплетени с анимистични елементи.

Тук виждаме не обикновеният, плосък литографски отпечатък, а релефно изображение на акцентираните от автора еле-менти. Напластени цветове дават плътност на фигурите, а като фон виждаме щрихи, сякаш нанесени от дете с флумастер. Това ли е автентичният почерк на художника?

Докосването през времето?!

Макар и представени като „първи раздел“, цветята са разположени във втората зала и посетителят вече е имал възможност да разгледа:

Раздел 2 – Портфолио „Дванадесетте апостоли или рицарите от кръглата маса“.

Поредицата е изключително важна за Салвадор Дали. Създадена през 1977 г., тя е плод на години вътрешно търсене на Бога. Дали винаги се тревожи от темите за греха, срама, вярата. Цикълът от легенди за рицарите на кръглата маса разказва историята на безупречните в мислите и делата си участващи в търсенето на Светия Граал – чашата, в която Йосиф от Ариматея събира кръвта на Исус Христос.

Именно тези чисти човешки качества и желание за подвизи и мъченичество в името на идеалите и вярата обединяват за Дали 12-те апостоли и 12-те рицари от кръглата маса. За да подчертае уникалността на литографията, той украсява изображенията със златни точки и тънка златна рамка.

Разположени в първата зала, пръв досег на зрителя с твореца, отпечатъците от този раздел не са така пищно-впечатляващи като „цветята“. Литографиите са плоски, издържани в основните цветове – синьо, жълто и червено. Фигурите изглеждат небрежно надраскани, изкривени; проводници на страдание и копнеж. Не могат да се оприличат или асоциират с 12-те апостоли, каквито сме свикнали да ги виждаме в нашите православни храмове, нито –каквито ги намираме в католическите катедрали. Те не са и онези, от картините на ренесансовите майстори. Просто – кълбо от линии и емоции, които трябва да дадат визуалното присъствие и на една рицарска епопея. Грижливо замислени, грижливо направени, пазени. И бездушни.

Раздел 3 – Портфолио „Бенвенуто Челини“. Салвадор Дали създава тази фанта-стична поредица от 16 илюстрации за „Автобиография на Бенвенуто Челини“ през 1945 г., докато живее в Съединените щати.

Идентичността на Бенвенуто Челини, като основна фигура на Ренесанса, е близка до Дали, той е вдъхновен от историите за живота му и неговото творческо наследство.

Ако някога сте си задавали въпроса – какво е онова, което прави един художник велик, или – какво е онова, което прави от един модернист художник /в частност, Дали/, то тази поредица дава отговора. Всяка една от 16-те рисунки е шедьовър. Беше ми трудно да се откъсна от тях; бях всмукана в плоското им пространство. И не мислех – могат ли да се нарекат оригинали. Те са красиви, с класически пропорции и композиция; имат характер, който отличава всяко изображение от останалите, и който прави от всички една общност, която допълва и пресъздава гениално гениалността на Челини, неговото време и творчески път.

Раздел 4 – Цикъл от илюстрации към „Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей (1974). Салвадор Дали се среща с Ърнест Хемингуей. Като сюрреалист, Салвадор Дали третира поетичната истина на текстовете на Хемингуей не като илюстратор, а като мистик. Той се приближава до мистика на борбата между човека и рибата не като агонизираща драматургия на победа и поражение, а по-скоро като подсъзнателни фигури, жестове и символи, които се настаняват в полетата на неговия свят на мечтите. Линейното изкуство и високото ниво на концентрация отличават всеки офорт със студена игла. Дали съчетава творбите си с поезията на Хемингуей.

„Старецът и морето“ – противоречива творба. Жестока в своята простота. Която оставя след себе си пустош. Офорт. Техника, която дори само със своето наиме-нование кореспондира с текста на Хемингуей. След „силната вода“ остават черните улеи, в които кърви мастилото. И върху плътта на белия лист остава скелета на линиите, издълбани с твърдия връх на иглата. Цвят няма. И битката е няма. Само загатнати очертания на вкопчени силуети. Две възрастни жени се снимат върху отраженията на стъклата пред графиките. Няма място за мен и снимката липсва.

Раздел 5 – Други произведения на Салвадор Дали, сред които:

– Барелефи „Плодородие“ и „Ева Спациале“.

– Дизайнерски работи: гоблени, меню; серигра-фии върху коприна; етикети от поредицата „MOUTON ROTHSCHILD“ (Салвадор Дали, Жорж Брак, Андре Масон, Леонор Фини); комплект карти за игра на Дали, сребърна скулптура – барелеф.

Онова, което ме впечатли от този раздел, бе един пробен отпечатък за серията „Сюрреалистични цветя“. Именно този бял лист, върху който изпъкваха очертанията на фигура ми показа изкуството на литографския образ.

И точно чрез него досегнах художника през времето. Едно чисто докосване, празно съзнание, като след сън без сънища, в което се отразява притаеното несъзнавано.

За мен бе непонятно, обаче, защо наред с него бяха изложени пъзел /по картина на художника/ и тесте карти, с които бил играл.

Една от най-известните картини, които свързват Дали с философията и естетиката на сюрреализма и е емблематична за неговото творчество е „Великият мастурбатор“, рисувана през 1929 г. Казват, че отразявала противоречивото отношение на автора към половия акт между мъжа и жената.

В изложбата е представен гоблен, изработен под надзора на автора по модел на тази картина. Дали този гоблен може да бъде наречен „оригинал“?! Аз лично, не го възприех така.

Не като оригинали, а като комерсиализация и профанизация на изкуството въз-приех и други от експонатите, като напр. лимитирани серии отпечатъци върху коприна, т. е. копринени кърпи, които някога били раздадени на гостите при откриването на някаква рекламна кампания на дизайнерски стоки. Това е моето усещане и моето разбиране на обикновен консуматор на изкуство, с което не искам да обвързвам никого.

Но тези предмети размиха общото ми впечатление от изложбата.

Когато си тръгвах, за мен Дали не беше онзи, от сънищата. Сюрреализмът, струящ от простите снимки и репродукции на негови картини, които можем да намерим в интернет и различни арт каталози, или на които можем да се насладим, виждайки ги върху стените на откровено комерсиални пространства като офиси и заведения, умря в изложбената зала.

Не съжалявам, че я посетих. Не си изгубих времето. Просто – сънищата са, за да бъдат сънувани. И аз ще остана при „моят“ Дали, наслаждавайки се на откъсва-нето от гравитацията в този толкова бленуван от мен „марсиански“ пейзаж: