снимка на корицата и дизайн на корицата Габриела Цанева, издател gabriell-e-lit

На читателя се представя първата антология на българската танка. В същото време това е първата балканска антология на танка и вероятно първата европейска антология на танка.

Доколкото знам, извън Япония танка е популярна в Америка и там са публикувани няколко антологии с танка поезия от местни автори.

По време на традиция, продължила повече от 1300 години, танка е поетичната форма, около която е изградена японската култура.

Изучаването на танка и създадените от нея свързани форми (ренсаку и танка проза) може да доведе до сравнение със сонета. И точно както сонетен венец има обема на роман, виждаме подобен наративен капацитет в свързаните форми на танка. Ето защо не е погрешно танка поезия да се смята за „царска“, както не е случайно, че японската императорска къща през цялата дълга история на тази форма всяка нова година задава важни за нацията теми на своите танка поети.
Под днешното си име „танка“ („кратък стих“) тази форма е позната от началото на 20-ти век, през цялата си дълга история се е наричала „вака“ („японски стих“).

Танка е петстишие от две части и 31 срички, 5, 7, 5, 7, 7 срички в ред. Двусъставността й не е задължително да е структурна (горна фраза и долна фраза), но съпоставянето може да се постигне с идейно-поетически средства (метафора и драматургичен обрат).

Първата антология на танка (вака) е съставена около 759 г. под името „Maн’ ьошу“ („Колекция от 10 000 листа“) и съдържа 4500 вака, подредени в 20 тематични единици. Същата тематична структура се запазва и в по-късните антологии, така че дори и днес следната структура се приема като тематична рамка на танка поезията: пролет (2), лято, есен (2), зима, поздравления, раздяла, пътуване, акростихове, любов (2), оплаквания, разни теми (2), неправилни фор-ми, теми от друга традиционна литература.

„Парче от дъга“, антология на българската танка, съдържа 76 танки от 25 български поета.

Антологията се състои от три части: избрани танки, танка проза и ренсаку. Изглежда, че преобладаващата тема сред българските каджини („каджин“ се превежда като „мъж/жена на танка“ е начин, как японците наричат поети на танка) е „любовта“, но има и много други теми.

Българският поет, подобно на японския, с лекота изразява своето виждане за света чрез символиката на природата. Изненадваща е и лекотата, с която българският поет разширява своя разказ, използвайки свързаните форми на танка. Явно българската танка поезия още при първата си поява показва всички качества на пълнокръвната литература.

Можем само да се надяваме танка да заеме трайно място в българската литература и нейното по-нататъшно развитие. „Парче от дъга“ е голямо, „царско“, начало по този път.

В село Грознатовци, на 01.10. 2022 г.

Димитър Анакиев, редактор и съставител на антологията